"Всеки е различен по отношение на това как вижда футбола и играе. Аз се различавах по това, че на моменти може да ти се струва, че не участвам в играта, но в същото време сканирах терена, за да видя къде да се позиционирам в точния момент, в онзи точен отрязък, в който може да ми дадете топката, така че да имам повече време и никой да не е зад гърба ми.
Когато разполагам с такова време и пространство, имам възможност да помисля къде точно да пратя топката.
Някой хора не го разбират, но когато имаш ум в главата си, можеш да бъдеш бърз дори и на ниска скорост. Можеш да се позиционираш по-добре и да бъдеш по-полезен за своя отбор.
Ако трябва да подредя своите съотборници в Тотнъм по това кой би тичал най-много, бих посочил Джърмейн Дефоу, Роби Кийн и след това всички останали. Аз оставам най-накрая по отношение на това. Но моето тичане бе в главата ми. Когато виждах, че някой е в по-добра позиция, винаги му давах топката. Нямаше никакъв егоизъм. В крайна сметка печелим и губим заедно.
Може да изглежда странно, но във всеки отбор, в който съм бил, виждате стила ми. Понякога феновете и някои от съотборниците ти не го разбират и се страхуват от неща от сорта, че на помагам достатъчно на отбора. Но след известно време свикват, защото този стил може да донесе резултати.
"I was running in my head...
"Sir Alex never told me to change. He trusted me."
Dimitar Berbatov on lazy claims, Premier League life and his future: https://t.co/zGSXJQgu7R pic.twitter.com/sh25daqxKh
— BBC Sport (@BBCSport) May 3, 2020
Аз съм от малка страна - от България. Надявах се през цялата си кариера да играя в един отбор в Англия. Но не стана така. Трябваше да работя, за да постигна моите успехи, започвайки от родината си, а след това и в Германия, и в Англия.
Тотнъм ми даде възможност да покажа какво мога. Върха на моята планина от успехи бе Манчестър Юнайтед. Когато отидох там, знаех, че някои хора ще се разочароват. Особено феновете на "шпорите". Но аз следвах моя път и знаех, че ако пропусна този шанс, може никога да не получа втори подобен. Така е устроен футболът.
Всички бяха много гостоприемни и дори когато не говориш много можеш да научиш достатъчно. В отбора имаше играчи, които бяха шампиони и бяха спечелили требъл. Казвах си "Берба, най-накрая успя". Затова работих през целия си живот. Бях щастлив, но заедно с това се питах "какво правя тук?". Бях като дете. Това понякога може да ти попречи да покажеш истинските си възможности.
Сър Алекс се държеше страхотно с всички. Знаеше как да подходи към всеки индивидуално. С някои трябва да бъдеш по-внимателен, с други - по твърд. Той знаеше как да го прави. Дори той никога не ми е казвал, че трябва да се променя. Това беше хубаво. Той ми вярваше по своя си начин", разказва Бербатов.
0
