Публикуваме поста на ВЛадо Николов без редакторска намеса:
"Само за протокола и за хората, които наистина се тревожат за българския волейбол..Тези неща ги казвам, защото:
1. Дълго време съм работил със Силвано и съм постигнал заедно с него много неща..познавам го много добре.
2. Аз също два пъти съм " разбирал" от медиите, че не съм повикан в националния отбор във времена, когато смело мога да кажа, че бях играч от " световна" величина. Не казвам че е правилно, но това са фактите.
3. Никога не съм си избирал срещу кого и колко да играя.
4. Докато бях в истинска спортна форма, играх и Световна лига и Европейски, Световни и Олимпийски формати.
5. Бил съм " унижаван" от национални селекционери и съм стоял "резерва", когато е трябвало да играя..но мълчах и преглъщах заради мои мечти- например участие на Олимпиада..
6. Винаги съм бил " мотивиран", защото само Ти сам си слагаш лимити и намираш неща, които те мотивират достатъчно, за да не се откажеш...националните селекционери не са длъжни да работят индивидуално за психичното състояние на всеки национален състезател.
Не защитавам Пранди, не казвам, че сегашните играчи са длъжни да бъдат като предишните, просто трябва първо да погледнем себе си, в нашия си двор...в нашето семейство...защото оттам започва всичко.И не е само държавата, ръководителят, треньорът, които са виновни за нашите загуби или неудовлетворени животи..защото в конкретния случай и за две точки Пранди сега щеше да е национален герой!!!Да...прехласваме се по другите държави, играчи, условия, но децата сами няма да дойдат в залата.
В началото трябва да ги хванеш за ръчичка и да ги докараш, да ги чакаш, да ги водиш на мачове.. и затова и не разбирам защо било загуба и прахосване на толкова пари да взимаш домакинства...ами заради децата..да ги запалиш..даже и заради това си заслужава. Това е моята гледна точка...никой не задължавам с нея...но последните дни някак ми стана "болно"...а българският волейбол няма шанс да се затрие..защото има и много хора, които истински работят и милеят за него!!!"
В началото трябва да ги хванеш за ръчичка и да ги докараш, да ги чакаш, да ги водиш на мачове.. и затова и не разбирам защо било загуба и прахосване на толкова пари да взимаш домакинства...ами заради децата..да ги запалиш..даже и заради това си заслужава. Това е моята гледна точка...никой не задължавам с нея...но последните дни някак ми стана "болно"...а българският волейбол няма шанс да се затрие..защото има и много хора, които истински работят и милеят за него!!!"
0
