Разбира се, да се построи нов и модерен стадион на мястото на "Българска армия" – домът на колоса на българския футбол ЦСКА, е изключително важно и ако това се случи, ще заслужи единствено адмирации. Нека се направи! Защо обаче за "чашата" на "Васил Левски" почти никой не обелва дума?!
Какво пречи държавата, която налива средства на различни стадиони и стадиончета, да стегне, ако не да изгради наново, този в неговата "чаша"? Или пък да започне да гради някъде нов, защото времето си минава. Преди години някой предложи секторите "Б", "В" и "Г" на Националния стадион да бъдат покрити с нещо като "Гащите на Софиянски", звучеше като шега. Говорим години преди Мадона да попее в центъра на София. Нито нещо се измисли, нито нещо се направи. За това време в Букурещ и Скопие ни показаха как се прави, да не говорим за Атина и Истанбул.
Пред тоалетните на Националния стадион е като в мазе, хартия липсва, тук-там и кранчета няма, мазилката по входовете се лющи, боята по пътеките е поела отдавна към небитието, някогашното табло откъм сектор "Г" е "украсено" с ламарина, пистата показва кръпки, теренът е на дупки, а журналистическата ложа може да мине за такава в Припят – стари паяжини, ръжда, прах и по една изтерзана луминисцентна лампа на банките, за която един Господ знае дали работи. Е, добре – тук ли ще настаним хората от "Би Би Си", "Скай Спортс", "Гардиън", "Таймс" и т.н. на 14 октомври?! Не е зле стопаните на "Васил Левски" да пратят една бригада по почистване час по-скоро, че здраво ще се изложим пред чужденците. Те англичаните и без това май ни обичат много.
Какво пречи държавата, която налива средства на различни стадиони и стадиончета, да стегне, ако не да изгради наново, този в неговата "чаша"? Или пък да започне да гради някъде нов, защото времето си минава. Преди години някой предложи секторите "Б", "В" и "Г" на Националния стадион да бъдат покрити с нещо като "Гащите на Софиянски", звучеше като шега. Говорим години преди Мадона да попее в центъра на София. Нито нещо се измисли, нито нещо се направи. За това време в Букурещ и Скопие ни показаха как се прави, да не говорим за Атина и Истанбул.
Пред тоалетните на Националния стадион е като в мазе, хартия липсва, тук-там и кранчета няма, мазилката по входовете се лющи, боята по пътеките е поела отдавна към небитието, някогашното табло откъм сектор "Г" е "украсено" с ламарина, пистата показва кръпки, теренът е на дупки, а журналистическата ложа може да мине за такава в Припят – стари паяжини, ръжда, прах и по една изтерзана луминисцентна лампа на банките, за която един Господ знае дали работи. Е, добре – тук ли ще настаним хората от "Би Би Си", "Скай Спортс", "Гардиън", "Таймс" и т.н. на 14 октомври?! Не е зле стопаните на "Васил Левски" да пратят една бригада по почистване час по-скоро, че здраво ще се изложим пред чужденците. Те англичаните и без това май ни обичат много.
Въпросът всъщност не е за чужденците, а за нас самите. Онези от Острова ще дойдат, ще се плеснат по челото, ще ни бият, ще го отразят в техните медии и ще си хванат самолета за Лондон. След седмица пак ще са на "Уембли", "Стамфорд Бридж", "Олд Трафорд", "Анфийлд", "Тотнъм Хотспър Стейдиъм" и т.н. А ние ще си останем в мазето.