“Вероятно първо съм започнал хвърлянията в училищни състезания на 10-годишна възраст, след това се присъедих към клуб. Големият фактор за това аз да съм гюлетласкач днес е заради първия ми треньор Иън Бейрд, който ми даде много енергия и мотивация. Той винаги ми казваше защо бих могъл да правя нещата по-точно, отколкото да не мога да ги правя. Заради него все още се наслаждавам на чувството при перфектното тласкане.
Имах серия от ключови моменти в кариерата си, което повлия като огромна мотивация за бъдещето. Да тласкаш 16 метра с 5-килограмово гюле за първи път беше готино, защото по това време не знаех никого, който някога да е постигал това. Другият ключов момент беше появата на Джако Гил (новозеландец и двукратен световен шампион за юноши до 20 години в тласкането на гюле) в състезание по-рано в моята кариера. Това беше огромна мотивация за мен и дори днес Джако все още е мотивация. Друг голям момент е изпускането да се класирам за Световното първенство в Москва през 2013 г. само за един сантиметър.
Аз съм голям щастливец днес, защото печеля живеейки с тласкането на гюле. Една от основните причини да се наслаждавам е състезателната страна на спорта. Аз мразя да губя и без значение дали съм в последния опит, както беше на диамантения финал в Брюксел миналата година, когато бяха шести, все още бях убеден, че ще спечеля. Никога не искам да губя от някого. “
Втората причина е, че харесвам да опровергавам хората. Когато бях на 18, един треньор ми каза, че никога няма да тласкам далеч, защото не съм бил достатъчно силен. Винаги искам да опровергавам хората.
Другата причина да тласкам гюле е, защото ми позволява страхотен начин на живот. Обичам пътуванията по света и закачките с момчетата, с които имаме много готини взаимоотношения. Тласкането на гюле също ми дава определена свобода, тъй като мога да запазя личните си часове. Това ми харесва. Като атлет, живеец в Нова Зеландия, се радвам на две лета годишно и това не е толкова лош живот”, сподели Уолш пред сайта на световната атлетическа централа.
0
