Йоанна ВИРОЩЕК, Sportowefakty.wp.plКъм момента единственото национално приключение за Радостин Стойчев завърши със скандал. Част от сънародниците му го наричат предател, а за други той е национален герой, обявявайки война с корупцията. Така или иначе българинът е един от най-противоречивите в световния волейбол. Тези, които работят с него, обожават работохолизма и перфекционизма му. Други обаче го обвиняват в мегаломания. Визитката му бляскаво говори за отлично свършената работа като клубен треньор, но с националния отбор на България ситуацията е много по-различна.
Годината е 2010-а. Радостин Стойчев е само на 41, но вече е на върха с Тренто – както в Италия, така и в Европа. Местната федерация, играчи и фенове възлагат големи надежди на него. От бронза на световното първенство през 2006-а са изминали 4 години. Мечтаният пробив за нещо още по-голямо така и не е осъществен. Млад, амбициозен и харизматичен, Стойчев трябва да е човекът, който ще направи следващата стъпка.
Първата му година с националния тим обаче е голямо разочарование. На европейското първенство през 2011-а България е пета, а на Световната лига – шеста. Не такива са очакванията към Радостин, който е обвиняван, че отделя повече време на Тренто, отколкото на представителния отбор. „Нищо не се е променило в отношенията ми с федерацията. Установили сме ясни правила на взаимодействие. Знам какви са отговорностите ми и съм се отдал на тях”, казва тогава Стойчев.
Следващата година трябва да е и прогресът. Наближава олимпиадата в Лондон. Благодарение на действията на федерацията България организира квалификация с осем тима. Големите съперници за квота са Италия, Сърбия и Германия. Последните сензационно бият състава на Стойчев на полуфинал, а билетът за Лондон е спечелен от италианците. Голям удар за домакините. От централата решават, че няма да продължат така и уволняват специалиста.
След като решението е обявено официално, играчите се оказват по средата на една вътрешна война, оставайки без треньор в най-важната година. Силвано Пранди получава предложение, дори е обявен за наследник, но часове по-късно отказва. Пламен Константинов пък не е готов за този пост. Никой не иска да се захване с тази работа. Така Стойчев е помолен да се върне, а федерацията осигурява ново домакинство.
Наранената гордост и амбиция на Радостин не му позволяват да приеме, дори и след среща с премиера Бойко Борисов. Все пак след серия от разговори и убеждаване той се съгласява. Извежда България до успех във втория турнир, след което сам напуска, два месеца преди Игрите и току преди финалите на Световната лига, които отново трябва да са в София. С него си тръгва и Матей Казийски. И двамата декларират, че не виждат възможност да продължат да работят с президента Данчо Лазаров.
„Има три ключови момента за оставката ми. Първият е лошият финансов мениджмънт на федерацията и липсата на отчет от приходите за реклама и тв права. Вторият – скандалите във вътрешното първенство. Третият – експлоатирането на млади състезатели, които са карани да подписват робовладелчески договори”, уточнява Стойчев.
Казийски пък напуска заради дългогодишното лошо влияние на определени хора във федерацията: „Волейболът ни няма бъдеще. За мен не остава нищо друго, освен да напусна. Ще се върна, когато нещата се променят”.
Решението им разделя фенове и отбор на две. За мнозина Радостин Стойчев е предател, който поставя себе си и егото си над отбора. За други той е показал огромен кураж и независимост, ставайки символ в борбата с измамници. Къде е истината, знае само той.
По време на финалите в „Арена Армеец” през юли Стойчев се появява в залата, а няколко хиляди зрители бурно го аплодират, издигайки плакати в негова подкрепа и в същото време срещу Данчо Лазаров. „За мен това е нарцисизъм. Отборът се мъчи да спечели медал от Лигата, а той, без да е постигнал нищо с него, вече е национален герой”, отчита човек, близък до федерацията.
През август останалата част от отбора заминава за олимпиадата. „Бях много разочарован с това решение. Това дори не е точната дума, защото аз не очаквах подобно нещо. Смятах, че въпреки всичко ние ще останем единни, ще отидем в Лондон да изиграем олимпиадата, да спечелим медал и след това, ако искат, да решават нещо друго. Когато ми казаха, че напускат, се почувствах предаден. Но това са техните животи и решения. Не искам да ги съдя”, коментира тогава капитанът Владимир Николов.
Оттогава Казийски и Стойчев са непреклонни. Това обаче не означава, че остават равнодушни към волейбола в страната. Те отварят школа на тяхно име в София. „Ако имаше още трима или четирима като Матей, сега всичко щеше да е различно, по-добро. Много е трудно хората да разберат какво жертва той в името на своите разбирания, какво можеше да спечели, ако бе останал. Трябва ли често да се справяш с предатели? Да, постоянно. Може да се каже, че предателството е национален спорт в България”, споделя наскоро самият Радостин Стойчев. Е, дали той говори за себе си или не?
Превод: "Тема Спорт"
0
