Смилен Мляков влезе от пейката в дербито с Левски, за да изведе ЦСКА до обрат от 0:2 до 3:2 гейма. 35-годишният диагонал не бе играл организиран волейбол близо три сезона, но това не му попречи да забие 25 точки в полето на сините при впечатляваща успеваемост от 62%. Ветеранът говори пред „Тема Спорт” за емоцията от мача, състоянието на родния волейбол и обичта към играта.
Как се чувстваше след близо три години отсъствие от терена и с толкова силен двубой?
- Чувствах се добре. Тежко ми е като цяло физически, защото не съм играл от доста време, вече съм на години, имам пет операции, работя и друго... като цяло ми е тежко да спортувам и да съм в кондиция, защото свалих 25 килограма мускул, за да съм във форма и да играя. Но си струва. Това да тренирам с отбора и да правя онова, което вече 22 години правя, ми храни по такъв начин душата и ми създава такова удоволствие, което нищо друго не може да ми даде. Затова го правя.
Не си пролича на терена...
- Значи съм много добър артист (смее се). В тази еуфория на терена и когато си мъжкар всичко останало остава на заден план. Даваш всичко, забравяш за болката, след това не спиш една-две вечери, но цената си струва. Душата ликува.
Почувства ли мача като дерби предвид празните трибуни?
- Различно е, няма какво да се лъжем. Усеща се много липсата на публиката. Но при мен стимулът е много по-различен. Да, хубаво е да те подкрепят хора от твоята страна или пък публиката от другата да те мобилизира още повече, но когато вътре в теб пламъкът гори, не е толкова важно. Дадох всичко от себе си. Истината е, че
когато си борец, си оставаш такъв
Появиха се впоследствие коментари, може би иронични, че ти, Христо Цветанов и Ивайло Стефанов трябва да се върнете в националния отбор. Как го приемаш?
- Не знам дали е заяждане и не мога да кажа дали изобщо някой трябва да се връща в националния отбор. Но след като играем в българския шампионат, при това конкурентно на по-младите, може би има някакъв резон в цялото това нещо. Което е жалко за младите.
С тези проблеми и контузии нормално ли е на тази възраст да изпъкнеш толкова много?
- По принцип не е нормално. Помня думите на баща ми отпреди 20 години, когато Борето Кьосев се върна да играе в ЦСКА и брат ми по същото време играеше още там. Аз бях малък и му казах - „Татко, не знаеш колко е добър и какво прави”. Отговори ми - „Не че той е толкова добър, а вие сте толкова зле”. Шапка свалям на Борето Кьосев и хората от неговото поколение – уникални играчи. В момента някой младок може би ще каже същото за мен, Иво или Христо. Надали е точно така, може би малките са по-добри, не искам да ги обиждам изобщо (смее се). Различни поколения, различни разбирания, стил на игра. Преди 3 години играх за Левски и видях такива неща – имам температура, не ми се играе, може ли той да влезе, боли ме коленцето... Едно време това беше пълен абсурд. Или пък треньорът ти говори, а ти гледаш на другата страна и нещо си мрънкаш. Това и сега да го направя, на тези си години,
Сашо Попов ще ме изгони като мръсно куче
Не знам как други хора толерират подобно нещо. Или примерно да тренира болен, на антибиотици, сега не се случва често. Сигурно не е правилно, но калява мъжеството и характера.
Разлика в поколенията или в самото отношение на треньорите още при подрастващите?
- Може би и двете. Може би защото няма чак толкова голяма конкуренция при по-младите и те не се борят толкова за място на терена, не са толкова агресивни и със спортен дух. На повечето по-качествени им се молят да играят, а те правят каквото си искат. Едно време не беше така, борил съм се като куче, за да поиграя 5 минути. Като влезеш, и не искаш да излезеш. Сега няма толкова много деца, няма толкова много качествени и като се намери един, всички се бият за него.
И в ЦСКА ли е така?
- Не, за младежите на ЦСКА не мога да кажа нищо, защото те са много хубави момчета. Доста тренират, много са качествени и като характери са приятни хора, страхотно се чувствам около тях. Като им говорим с Иво и Ицо, ни гледат с големи очи и са много готини. Радвам им се, просто им трябва още малко мъжество и борбеност и ще станат – няма къде да ходят.
Смяташ ли, че тези с по-малко опит подцениха Левски и затова се наложи ти да влизаш в игра?
- Не са ги подценили, ни най-малко. Левски не може да бъде подценен. Може би бяха притеснени, но не знам защо.
Как ти се струва нивото на ЦСКА? Малко очаквано бе да постигнете 6 победи от 6 мача предвид трудната програма в началото...
- Малко очаквано с оглед на последните 6 години, когато Сашо Попов всячески се мъчеше да държи ЦСКА жив. Винаги съм му се кефел за това, което прави, и му свалям шапка. Но не е неочаквано. Благодарение на Хиполенд закрепихме положението, има младежи и стари, които да ги поучаваме. Александър Попов е супер – няма нищо неочаквано. Вижте
ние сме ЦСКА, а не някое отборче със селски спонсор
който три години го държи на върха и си мисли, че е голяма работа. С Левски е същото. Не сме разни тимове като Монтана, Добрич, Дупница или Кърджали – избухват за няколко години и после какво – нищо. Имал съм предложения от тези отбори, както и от Добруджа преди това, но не съм такъв човек – аз съм цесекар и такъв ще бъда.
Затова ли каза, че сваляш шапка на Сашо Попов?
- Да, но и не само на него. Може да звучи странно от моите уста, но прави чест на Владо Николов, че се бори за Левски, след като Данчо Лазаров искаше да остави клуба на улицата. Той намери начин да ги запази и сега съществуват. Това бе и причината преди 3 години да играя за тях, да помогна, за да не се загуби клубът. Не съм играл нито за пари, нито за нищо друго, просто на приятелски начала, за да спасим отбора, и това е факт. Затова е отговорен Владо, както Сашо в ЦСКА.
Приятелството ли надделя тогава, за да отидеш при сините?
- Вижте какво, аз обичам волейбола. Да, израснал съм в ЦСКА, давам мило и драго за клуба. С Владо обаче съм играл много време – и в националния, и в Италия. Познавам го от 15-годишен. Фен съм на големите грандове в България. Играл съм дълги години в ЦСКА, но не ми попречи да помогна на Левски и дори помня, че два пъти бихме ЦСКА. Играчът си е играч, не знам как да го обясня.
Колко още волейбол виждаш в себе си?
- Не мога да кажа нищо със сигурност.
В душата ми има страшно много спорт
Виждам спорт в себе си, докогато дишам. След травмите ми това ме държи жив. Доколкото мога да помагам на отбора си, бих играл. Ако започне много да ме боли, мога и да прекъсна.
ЦСКА ли ще бъде последният ти отбор?
- Мисля че да, защо не. Там се чувствам у дома си.
Ще има ли червена титла тази година?
- Затова се борим. В момента резултатите не са важни, защото Видовден идва накрая. Добрият старт, голямата селекция нищо не означават, ако накрая се провалиш. Да сме живи и здрави, ще видим какво ще стане. Нека да вървим така, както в момента, да няма контузии, младите да ни помагат и няма да имаме проблем.
След месец и половина идва Амрисвил. Какво очакваш от турнира за Купата на CEV?
- Колкото може повече мачове да изиграем, толкова по-добре. Надявам се да платим непосилния наем на голямата зала, за да направим наистина достойно шоу и да играем. Мисля, че не сме толкова зле, че да не преодолеем един-два съперника.
Виждаш ли „Арена Армеец” пълна заради ЦСКА?
- Пълна е силно казано, но според мен поне 7-8 хиляди могат да дойдат. Дано да успеем, защото наемът е брутален. Построиха зала, в която никой не може да играе и има само концерти на Слави Трифонов и Миле Китич, което е много тъжно. Заради този наем дербито остана без публика. Помня преди години как нашият национален отбор игра Световна лига. Тимът ни тренира във Варна, а Полша бяха една седмица в София, защото нашите не можаха да си го позволят. И какво, кой беше домакин реално, че не се сещам? Това е обаче отношението на държавата ни към спорта.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"
0
