Първи избор - борба
Кирил прави първите си стъпки в борбата в родния си град Дупница, когато е четвърти клас: "Един приятел отиваше до залата и ми каза, че мога и аз да се запиша, ако искам, че е интерсено. Попитах родителите си, те позволиха и се записах на шега."
Родителите му са тренирали лека атлетика, но и двамата не желаят да влияят на собствения му избор и го оставят сам да решава с какво иска да се занимава.
На ръба
Кирил не е тренирал други спортове, но голяма слабост са му екстремните, сред които сноуборд, колоездене, мотори: "Често треньорите ми се карат и ми забраняват да ходя на състезание по колоездене. Внимавам и гледам да съчетавам всичко. Случвало ми се е да скрия от треньорите, но не прекалявам."
Младежките олимпийски игриПази невероятни спомени от Младежките олимпийски игри в Нанджин: "Чувството е неописуемо. Прекрасно е, когато знаеш, че си се трудил толкова дълго време и когато се качваш на стълбичката да ти закачат медала. Пожелавам на всички млади спортисти да изпитат това чувство, да продължават да се трудят и да сбъдват мечтите си и да ги следват."
Олимпийски игри
"Не мисля, че има спортист който да се занимава с даден спорт и да не иска да стане олимпийски шампион или поне да стигне до медалите. Всички се надяват да станат шампиони, но трябва много труд, лишения", трезво разсъждава Кирил, когато стане въпрос за Олимпиада.
Самоков 2014 - незабравими спомени
През 2014 г. Милов става европейски шампион за кадети в Самоков и дълго време спомените препускат в съзнанието му: "Подкрепата беше доста сериозна, цялата публика викаше, подкрепяше ме. На финала имах няколко момента, когато едва ли не за малко ще се предам, ще ми вземе точка противникът. Но когато чуеш публиката да те подкрепя, ти идва вътрешна сила и не се предадох. Когато ми вдигнаха ръката, цялата публика стана на крака, чувството не може да се опише. Тогава наистина много се надявах да стана европейски шампион, защото моите съотборници в този ден не успяха да вземат медали и да стигнат до финалите, аз бях единственият финалист в този ден и исках да чуем българския химн на родна земя."
Разконцентриране
Младокът признава, че е възможно понякога бурната подкрепа на публиката да ти повлияе негативно, но е убеден, че това може да бъде овладяно: "По принцип понякога е възможно, но когато събереш мислите си, внимаваш и се съсредоточиш върху това, което правиш, може и да не ти повлияе публиката. Концентрацията при нас е много важна, тъй като дори и за част от секундата да се разсееш - можеш да изпуснеш захват, да те хвърлят и срещата да приключи. Може и да не стигнеш до друга среща.
Усамотение в най-важните моменти
Преди състезания Кирил обича да остава насаме с мислите си и предпочита да не е с компания: "Не мисля много за даденото състезание, защото така се напрягам психически. Отпускам се, тренирам, подготвям се, обичам да ходя сред природа, до Рилския манастир. Отпускам си мислите и когато отида на състезание, съм свеж."
Когато е в чужбина, картинката не е много по-различна - отново търси досег с природата, а ако това не е възможно, предпочита да си остане в стаята и да си мисли позитивни неща преди състезание.
Поглед към Токио
Кирил има наистина много голямо желание да стигне до Игрите в Токио през 2020 г., но не бърза с големите думи, предпочита да върши нещата едно по едно: "Надявам се да успея да се подготвя и да взема квота, но има много време - да сме живи и здрави, здравето е най-важно. Ще тренираме, пък каквото стане."
Инцидент в ключов момент
2015-а година е противоречива за Кирил. Започва впечатляващо - републиканска титла, множество победи на сериозни турнири, за да дойде лятото…Осем дни преди Световното първенство за кадети чупи крак по време на баскетбол: "Правихме тренировъчни борби, беше петък. Първите седмици тренираме по-здраво и към края вече е по-лекичко. Играта беше за емоция, да поиграем и да се отпуснем, да внимаваме да не се контузим. Тичах с топката много силно, зад мен тичаха няколко противника, но стъпих накриво, кракът ми изпука, паднах на земята с топката, пуснах я, извиках, треньорите и целият състав дойдоха да ми помогнат, дадоха ми вода. Жената на треньора е медицинска сестра и също ми помогна много. Взехме аптечка от колата, защото течеше кръв. Сложихме марли, вързахме крака и чакахме линейката, но тя не дойде веднага и треньорите решиха да ме откарат с кола от Тетевен до София. Аз седях на задната седалка, а отпред ми държаха крака."
Неприятните спомени за таланта от Дупница не свършват тук: "Два дни лежах в болницата с гипсиран крак и чаках докторът да ми направи операция, тъй като той беше почивка и в неделя не работят. В понеделник бях първа операция - спешна. Искам да благодаря на доктор Асьов за операцията, която мина добре, седях още 4 дни в болница. Искам също да благодаря на семейството и приятелите ми, че бяха до мен в този труден момент, който вече е зад гърба ми."
Силна психика
Моментът със счупения крак не прекършва Кирил психически. Напротив - от самото начало той е убеден, че ще преодолее трудностите. Не мисли за пропуснатото световно първенство, а по-скоро за бързото завръщане в спорта: "Исках само да се оправя, за да мога да продължа да се боря и да продължа да следвам мечтите си. Имаше хора, които бяха до мен и ме подкрепяха през цялото време. Искам пак да им благодаря, защото без тях нямаше да мога да се справя. Трудно е, още преодолявам преградата, която имам. Понякога още усещам лека болка и малко или много се притеснявам, но с времето ще отмине."
Верни приятели
Близките до Кирил хора са неотлъчно до него, когато се бори с контузията: "Много хора ми писаха, звъняха ми и ме подкрепяха. Няколко човека просто нямаше как да дойдат, някои от най-близките ми приятели тръгваха за европейско на следващия ден и нямаше как да дойдат. Искам да благодаря много и на президента на нашия клуб Александър Томов, той дойде на крака, за да види как съм, звънеше ми всяка седмица да ме чуе как съм след операцията. Това за мен беше много голяма подкрепа. Като цяло видях кои са ми истински приятели и кои не."
ЕП за кадети в Букурещ
В края на този месец Милов ще участва на Европейското първенство за кадети в Букурещ. Най-важно за него е да е здрав: "Надявам се да стана първи, отивам с тази цел. Ще дам всичко от себе си и ще видим какво ще стане."
Реализация след училище
От 6 клас Кирил учи в 166 спортно училище "Васил Левски", а само преди броени дни беше и държавният му изпит. Сега планира да продължи да се бори за Левски, но успоредно с това да следва Национална спортна академия "Васил Левски" или Благоавградския университет. Вярва, че ще успява да съчетава успешно учението и тренировките, както го е правил до момента.
Любов към природата
19-годишният борец обича да прекарва свободното си време в планината, където се наслаждава на разходки с приятели или каране на колело. Понякога компанията разпуска и с пикници.
Мечти
Кирил не е много смел в мечтите си, но в крайна сметка признава, че голямото му желание е някой ден да стане олимпийски шампион и да успее да осигури живота си занапред.
Борба до последно
Младокът е доволен, че е избрал именно този път в живота и съветва поколенията след него също да залагат на спорта: "Няма нищо лесно, младите трябва да гонят целите си. Колкото и трудно да е, колкото и мъчения да има, колкото и лишения, трябва да превъзмогнеш всичко и да дадеш всичко от себе си. Само тогава можеш да си доволен от себе си. Дори и да не си станал шампион, поне знаеш, че си дал всичко от себе си и няма да се притесняваш."
Снимки: ЕМОНА ЦОНЧЕВА/Sportal.bg и bul-wrestling.org
ФОТОГАЛЕРИЯ на Кирил Милов ТУК!!!
0
