Краят на сезона в Премиър Лийг донесе облекчение за екуадорското крило на Суонзи Джеферсън Монтеро. Той няма повече да се появява с кръвясали очи на тренировките на „лебедите” в средата на седмицата, след като е будувал до малките часове, за да подкрепя в изключителния му поход в Копа Либертадорес клуба, който му даде път във футбола.
Индепендиенте дел Вайе е малък отбор от предградията на Кито, високопланинската столица на Екуадор. Неговото стадионче има капацитет малко над 7000 седящи места, а тимът играе в първата дивизия на страната едва от 2010 година. И при все това съумя да изхвърли действащия шампион в най-големия клубен турнир на Южна Америка – аржентинския гранд Ривер Плейт, по пътя към четвъртфиналите. Това е забележителна история, още повече че бе изписана нова златна глава от нея с отстраняването впоследствие на мексиканския УНАМ Пумас.
Възходът на Индепендиенте дел Вайе се основава на успешното прилагане на модел, който поставя като топ приоритет изграждането на млади играчи – те или идват от собствената школа, или още недоказали се от други клубове. Уругуайският старши треньор Пабло Репето, на поста от септември 2012 г., опитва да помогне на младоците, като прехвърля отговорностите върху някои свои опитни сънародници. Това са ветеранът защитник Кристиан Нуньес и централният полузащитник Марио Ридзото – стабилни професионалисти с куп престои в различни отбори зад гърба си, чиято роля е да осигурят лидерство. А скаутското и академичното звено очевидно работят ефикасно. До този момент Джеферсън Монтеро – ключов играч за екуадорския национален тим, е най-успешният развит кадър, но по всичко личи, че скоро ще има и други.
Плеймейкърът Хуниор Сорноса, свързван преди време с трансфер в Англия, изкара период в Мексико, ала се завърна. При цялото си блестящо умение да шутира, нему липсва достатъчно динамизъм за изригване на най-високо ниво. Неговата смяна Габриел Кортес показва обещание. На лявото крило 19-годишният Браян Кабесас изглежда истинска находка – бърз, силен и талантлив. Четири години по-големият Джеферсон Орехуела разцъфна до изключително универсален и ефикасен централен полузащитник, с два бели дроба и доволен от възлаганите му отговорности. Неслучайно влезе в първоначалния списък на Екуадор за Копа Америка Сентенарио, макар че не попадна сред крайните 23-ма.
Там не влезе и Луис Кайседо, но се намери място за неговия партньор в центъра на отбраната на Индепендиенте Артуро Мина, който показа изумителен напредък. В тази зона „жълтите” имат проблеми от години, но явно са на път да намерят решението им. Мина и Кайседо имаха две фантастични прояви в реванша срещу Ривер Плейт, за да осигурят историческото класиране за четвъртфиналите на Копа Либертадорес.
За да бъде осигурено класирането за етапите на директните елиминации пък, трябваше да бъде избегната загуба в последния мач в груповата фаза – гостуване срещу чилийския гранд Коло Коло. Мина беше грандиозен и помогна за отчайването на публиката в Сантиаго с нулево равенство. А при браненето на преднината от два „чисти” гола срещу Ривер Плейт защитата бе подложена на канонада от защитаващия трофея си шампион. Индепендиенте се движеше на ръба на бръснача, ветеранът вратар Либрадо Аскона направи спасявания от световна класа и се стигна до крайната победа с общ резултат от двете срещи 2:1. Тази група играчи се доказа като притежаваща нужния характер да отиде на някои от историческите футболни арени на Южна Америка и да излезе от там като победител.
Това не идва съвсем като изненада за онези, които следят съдбините на този дързък малък клуб. В първата му кампания в Либертадорес преди две години той бе на прага да излезе от група, включваща отбора, който накрая стана шампион – аржентинския Сан Лоренсо.
През 2015 г. Индепендиенте отпадна в квалификационния кръг. Нещо, което почти се повтори тази година. С последния удар в реванша с Гуарани техният свръхопитен уругуайски нападател Ернан Родриго Лопес прати дузпата си високо в нощните небеса в Асунсион. Ако бе влязла, днешните епоси нямаше да ги има, за да се пишат.
Съвсем скоро след тази драма обаче екуадорският тим доказа, че заслужава мястото си в турнира, като изигра два чудесни мача в групата срещу Атлетико Минейро – най-впечатляващия бразилски представител тази година, при все че отпадна на четвъртфиналите. В Белу Оризонте Индепендиенте набързо изостана в резултата, ала се показа като труден съперник до края на мача, преди да загуби с 1:0. А после в Саголки, точно извън Кито, би бразилците с 3:2 – единственото им поражение в състезанието преди онова с един гол от Сао Пауло.
Сега на полуфиналите предстои сблъсък и с втория аржентински колос. Но след геройствата срещу Ривер Плейт едва ли мнозина са склонни да заложат с лекота за краен успех на Бока Хуниорс срещу скромния като размер, но огромен като сърце отбор от предградията на екуадорската столица. На Джеферсън Монтеро предстоят още будни нощи. Нищо чудно да са три.
Тим Викъри, „Уърлд Сокър”
0
