Ако всички перничани бяха като волейболиста Тодор Скримов, сигурно нямаше да има вицове за винкели и Голф 3. Интелигенен, открит, с чувство за хумор и абсолютен реалист - ако щете вярвайте, това Тодор. Господ не му е дал идеалния ръст за волейбол (190 см), но му е дал толкова много други качества, че Скримов трябва да пали свещи от благодарност всеки ден.
Преди 10 години животът не обещава нищо на младия волейболист. Тренира в Славия, защото е най-близо до Перник, но треньорът не го харесва. Намира го за прекалено нисък, за да си губи времето с него. "В Славия нещата не ми се получаваха, доста ме подценяваха там - спомня си Скримов. - Непрекъснато чувах, че не мога това, че не мога онова... По едно време дори решиха да ме правят разпределител, аз не се съпротивлявах, но определено това не беше моето нещо."
В този момент го връхлита любовта. Първа, безумна, безпаметна. Тодор хлътва до отчаяние. След четири месеца обаче получава нов удар - момичето отива да учи във Франция. На следващата година 17-годишният Скримов решава да я последва. И до днес е благодарен на майка си и баща си, че не са го спрели тогава. "Нямах никаква сигурност, никакви предварителни уговорки, изобщо не знаех къде отивам - откровен е Тодор. - С майката на моята приятелка започнахме да обикаляме всякакви клубове. Чукахме от врата на врата, чувствах се като просяк. Не знаех френски език, виждах, че говорят за мен някакви неща, а не ги разбирах. Беше много неприятно наистина."
Основният проблем е, че Скримов е непълнолетен и трябва да има настойник - човек, който да носи отговорност за него. Накрая стигат до малък клуб от четвърта дивизия - между Кан и Ница, близо до прочутия тунел Фрежус, който свързва Франция и Италия. "Треньорът много ме хареса, но имаше проблем с ръководството - страхуваха се да ме вземат, защото нямах настойник. Накрая треньорът пое ангажимент да отговаря за мен. И така останах", връща лентата посрещачът.
17-годишният българин подписва договор за 12 месеца с уговорката да остане още две години. Съдбата обаче е решила друго. "Едно момче от отбора познаваше шефовете на шампиона Пари волей. Имахме свободен уикенд и хванахме влака за Париж", разказва перничанинът.
По това време треньор на Пари Волей е бразилецът Маурисио Пас. Когато вижда какво може случайно попадналият в клуба българин, той му казва изумен: "Момче, ти игpa cpeщy пeткpaтния шaмпиoн нa Фpaнция, идвaш oт чeтвъpтa дивизия, a oкoтo ти нe тpeпнa. Taкивa игpaчи ce взимaт вeднaгa." Cлeд пpoбитe Cкpимoв пoдпиcвa c Пapи вoлeй зa двe гoдини, a пo-къcнo договорът е пoднoвeн за още две. В Париж опитва да се събере отново с първата си любов Ивела, с която се разделя още в Южна Франция. "Опитахме, но не се получи. Въпреки това винаги ще й бъда благодарен - на нея и на съдбата. Когато останах абсолютно сам във Фрежус, научих езика за 3-4 месеца. Преди това разчитах за абсолютно всичко на нея."
Днес Скримов е категоричен, че ако може да върне времето назад, ще направи същото независимо от трудностите и изпитанията. "Когато тръгнах за Франция на 17, аз всъщност нямах избор. Щях да полудея, ако бях останал тук - без Ивела и отритнат от Славия като безперспективен. Ранното заминаване ме научи на самостоятелност, да разчитам на себе си и да вярвам", споделя Тодор.
Един ден, по време на втората му година в Пари волей, Скримов получава обаждане. Търси го мениджърът на националния отбор Георги Събчев от името на селекционера Радостин Стойчев. "Не очаквах такава покана, макар да мечтаех за нея - откровен е Тодор . -
Не ме бяха викали в никакви гарнитури и за мен беше нещо неописуемо да облека националната фланелка. И до днес помня как се чувствах на първата тренировка. Всички се отнесоха към мен с голямо уважение. Беше уникално.
Бях изцяло завладян от емоцията. Това беше целият ми живот."
С времето Скримов започва да разбира, че в живота има и други важни неща, като здравето и семейството например. И вече може да си представи деня, в който професионалният волейбол ще е минало. "Мечтая да работя с деца. Искам да им дам всичко, което аз не получих навремето. Смятам, че това е и един от проблемите на българския волейбол - нишката се губи при 13-14-годишните. Французите са много напред в това отношение. Техният метод на работа е друг. Наблягат да детайлите в ранна възраст. Малките неща правят големите разлики. Защитата, организацията на контраатаката, второто докосване на топката... Пламен Константинов работи върху тези неща, но когато няма изградени автоматизми в най-ранна възраст, просто е много трудно. Аз се научих да играя волейбол във Франция. Пред това май съм играл някаква друга игра", категоричен е Тодор Скримов.
Преди да се посвети на децата обаче, 26-годишният посрещач има много важна мисия - да изнесе на гърба си подмладяването на националния отбор. "Моментът е добър за подмладяване - 2 години преди световното първенство и 4 преди следващата олимпиада в Токио. Няма да е чак толкова различен отборът, все пак гръбнакът остава", уточнява Скримов.
КАТЕРИНА МАНОЛОВА, "7 дни спорт"
0
