Текстът е от един от най-големите хитове на Лепа Брена от началото на 90-те години Cik pogodi. Парчето звучи мощно в автобуса на Цървена звезда на връщане от Бари през 1991 г. Деян Савичевич, Дарко Панчев и останалите момчета на Люпко Петрович кършат здраво снага и щракат с пръсти около седалките и празнуват най-големия успех в историята на югославския клубен футбол.
Две години и половина по-рано съдбата спира "червено-белите" срещу Милан. Съдбата в ролята на мъгла. На 9 ноември 1988 г. Звезда и звездите на Ариго Саки имат среща с историята. Няма и месец след като се справя без никакви проблеми с българския шампион Левски (бел. авт. - тогава Витоша), италианският гранд минава през деветта кръга на Ада срещу "звездашите". Първо е мачът в Милано. По това време големият ас на тима от Белград е Драган Стойкович. Десетката снове от ляво надясно и обратно по игрището. Малко след началото на второто полувреме Пикси вкарва един от головете на кариерата си. Някак той успява да се шмугне между железните зъбци на отбраната на Милан. "Хвани ме, ако можеш" за Барези и Костакурта, които след секунди вече гледат гърба на Стойкович - 1:0 за гостите! Докато върви повторението на рейда на Пикси, Ван Бастен копва по елегантен начин топката за Вирдис и резултатът моментално е изравнен - решаващата битка ще е на "Мала Маракана".
Звезда не се плаши и грам от Милан. Пред почти 100 000 запалянковци "Люди тим" подхваща милионната селекция на Саки. "Росонерите" започват да скърцат. Голям мач изнася 22-годишният Савичевич.
Любопитно е, че през лятото на 1988 г. Гения е викнат в казармата заедно с нападателя Дарко Панчев. Твърди се, че това било отмъщение на шефовете на армейския Партизан заради отказа на двамата да облекат фланелката на "гробарите". От поделението в Скопие все пак разрешават на Деян и Дарко да играят за "звездашите" в международните мачове, както и в срещите на "Репрезентацията". На 9 ноември обаче орисията е срещу Звезда. Над стадиона в Белград е легнала гъста мъгла, която затруднява зрението с всяка изминала минута. В 50-ата минута трибуните изригват - Савичевич опъва мрежата зад Джовани Гали с левачката. По телевизията голът е "невидим". Първоначално дори легендарният сръбски коментатор Милойко Пантич се чуди кой е авторът на попадението. Така или иначе косъмът, който държи големите амбиции на бляскавия Милан, е напът да се скъса. Остават 25 минути до края. И тогава реферът от ФРГ Дитер Паули, добре известен на феновете в България, прекратява двубоя. Заради мъглата. На другия ден следва преиграване.
"Може би Господ бе решил да стане така. Милан почти се бе простил с мечтата си. Можеше въобще да не стигнат до КЕШ, а после шампион на Италия стана Интер. Така онзи велик отбор на Ариго Саки можеше изобщо да не стигне до величие. След години се видяхме с Адриано Галиани и човекът си призна с усмивка: "Благодарение на белградската мъгла, станахме велик отбор". Всъщност още същата вечер след мача италианците казаха, че са имали късмет. На следващия ден в състава на Саки се върна Рууд Гулит, който не бе на терена по време на прекратената среща заради контузия", споделя по-късно Стойкович.
В хладния следобед на 10 ноември "червено-белите" и "червено-черните" излизат отново. По тогавашните правила обаче започват битката от начало при 0:0! Голът на Савичевич и цели 65 минути отиват в небитието. На всичко отгоре Милан е с 11 души на терена, а предната вечер нещата са различни - Вирдис получава червен картон в мъглата. Този път зрителите са "само" 65 хиляди. Дори и категорично ощетени от правилника, шампионите на Югославия скачат отново на мултимилионния тим на Силвио Берлускони.
Сега обаче и Милан е решен да не се дава лесно. Става паметен сблъсък. В началото сякаш гостите от Италия са порязани. Изглежда, че топката преминава зад голлинията на Стеван Стоянович, но съдията Паули не забелязва това. В 34-ата минута Роберто Донадони качва топката на главата на Ван Бастен - 1:0 за Дявола. Само четири минути след това Звезда отговаря. Рефик Шабанаджович намира Савичевич, който моментално хвърля пас към нахлуващия отляво Стойкович. Шут на Пикси и 1:1. "Браво, майсторе", крещи Милойко Пантич в югославския ефир.
Нови попадения няма и след 120-минутна битка (бел. авт. - в началото на втората част е разбита челюстта на Донадони) дузпите трябва да решат кой ще продължи на четвъртфиналите. Деян Савичевич и полузащиникът Митар Мъркела бъркат, Франк Рийкард забива последния пирон в ковчега - Милан продължава напред.
След два сезона вятърът духа в обратна посока. Отборът от Белград елиминира Байерн в инфарктен полуфинал. "Господине Галер, имате ли часовник?", пита рефера в края коментаторът Пантич. "Хвала Аугенталеру", добавя той след края на полуфинала. Поводът - автоголът на Клаус Аугенталер.
На 29 май 1991 г. райските порти се отварят за "червено-белите". Дарко Панчев върви към точката на дузпата. Над стадиона в Бари безшумно се е настанила развръзката. Уж е тихо, но е шумно. Панчев срещу Паскал Олмета. "Погледнах нагоре и казах: Боже, помогни ми", казва след това нападателят. Удар, гол, купа, величие. Ден по-късно на купона на Цървена звезда е като във филм Кустурица - оркестърът свири, шефовете хвърлят сака и танцуват по масите, футболистите също, тук-там подпийнали фенове, тук-там усмихнати фоторепортери и някъде в тълпата чат-пат се показва купата, която е желан обект за много ръце и устни. И за да не се впускаме във философски плиткоумия, ще кажем само - хубава балканска картинка.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
