Да спечелиш битката на живота си

Той е двукратен финалист на световни първенства и има три ранкинг титли в професионалния снукър. В момента е 15-и в света, но най-доброто му класиране в ранглистата е 2-ата позиция през 2010 година. Алистър Картър обаче едва ли се интересува от тези дребни детайли, защото през последната година и половина той пребори два пъти рака. През лятото на 2013-а му поставят диагнозата рак на тестисите и англичанинът се подлага на операция. Всичко се развива по възмоно най-добрия начин и съвсем скоро квалифицираният пилот обявява, че е здрав. Непосредствено след световното първенство през 2014 г. Картър разбира, че ракът се е върнал - този път проблемите са с белия дроб. Благодарение на голямата подкрепа от близките си и на личната си мотивация Али издържа интензивната химиотерапия и преборва отново коварната болест. През октомври той се завърна около зеленото сукно и даже спечели демонстративния турнир Genertal Cup.

В откровено интервю за BBC Капитана разкрива как е научил за болестта си, как синът му Макс е приел случващото се и всички промени, кое му е давало вяра и има ли нещо, от което се страхува.

Малко след края на световното първенство получих писмо от професора, в което той ми казва, че вече 6-7 седмици не съм ходил при него и е време да си направя изследвания на кръвта. Отидох и си направих изследванията. След това лекарят ми се обади и ми каза: "Али, има сянка при белия ти дроб". В този момент сърцето ми спря. Затворих телефона и се разплаках. Мислех си, че ще умра. В главата ми се разигра най-лошият сценарий. Не можех да повярвам какво се случва, чудех се защо точно аз. Не че ми се искаше да се случи на друг човек, но все пак се чудех защо аз. Беше ми много трудно, наистина изживях това тежко.

Прибрах се вкъщи и синът ми Макс бе на дивана. Мисля, че това бе веднага, след като получих диагнозата. Той просто ме погледна и ми каза: "Татко, ти си най-добрият ми приятел". Качих се горе, мобилизирах се и се помислих, че не мога да го изоставя, няма начин това да се случи. Това бе един от много важните моменти за мен.

Чувствах се зле, бях на много силни лекарства. Чувствах се отвратително, приемах и стероиди. Бях изтощен. Имах проблеми със съня. Мисля, че много от страничните ефекти не се проявиха при мен, но определено целият процес ме съсипа. Макс ме попита един ден: "Тако, защо си обръсна косата?" Зет ми също няма коса и аз отвърнах, че прическата ми просто е като на чичо Майк. Сега, докато го обуваме и той стои на стълбите, ме гали по косата и ми казва: "Харесвам те повече с коса", след което аз му отговарям: "Аз също се харесвам повече така". Никога не съм смятал за нужно да казвам на Макс какво се случва, защото знаех, че ще го преодолея. Това бе пътят, по който избрах да вървя. Можех просто да легна и да умра, да се отдам на отчаянието, да позволя на химиотерапията да ме съсипе. Аз обаче реших, че няма да се предавам и че има за какво да живея.

След три курса химиотерапия лекариите прецениха, че ще е опасно да се подложа на четвърти. Бях податлив на различни инфекции и ако това се случи, човек може да умре. Затова реших да премина RFA(Radiofrequency Ablation) - инвазивно лечение, при което се използва техника, изгаряща и унищожаваща раковите клетки. Така премахнахме тумора и се радвам, че вече го няма.

Преживяното определено ме промени. Пренаредих приоритетите си. Що се отнася до снукъра - няма какво да ме изплаши. Мога просто да играя и няма от какво да се притеснявам. Спечелих най-голямата битка в живота си.