Една загубена година за ЦСКА

Лошата новина за червената общност е, че ако клубът бе тръгнал от "В" група, сега щеше да е в далеч по-добро положение

Преди година бившите собственици на червените от фирма "Титан" обявиха, че повече нямат възможност да издържат тима. Армейците се отказаха от участие в Европа и все по-често се чуваха подмятания, че ако ЦСКА иска да се избави от финансовите си неволи, клубът трябва да бъде обявен в несъстоятелност и да мине през чистилището "В" група.

Това не се хареса на червената общност и тя започна да търси спасител. В началото на август го намери - това бе позабравеният Александър Томов, изхвърлен с бой от "Армията" пет години по-рано. Със сигурност настоящият председател на НС на ЦСКА нямаше да успее да вземе властта ако не бяха двама души.  На първо място треньорът Стойчо Младенов и на второ - близкият приятел на наставника Стойне Манолов, стоящ в сянката на първите двама, но имащ огромно влияние над голяма част от така наречените червени журналисти. Именно те са натоварени със задачата за създаване на измамен ореол на треньора, който въпреки многобройните си провали с ЦСКА в Европа, никога не получава сериозни критики, а напротив - винаги му се измисля някакво оправдание. От друга страна всичките успехи в "А" група се приписват единствено и само на него. Така бе при Божков, "Титан", първия и втория период на Томов.

В онзи момент тримата заслужиха прозвището си Спасители на ЦСКА,

а с течение на времето успяха да акумулират и сериозно доверие към персоните си. Нещо повече - всеки, който се осмеляваше да ги критикува, бе заклеймяван от армейската общност като предател и говедо.

Ентусиазмът бе огромен, а четирите победи над Левски скриха неща, които трябваше да се кажат и коментират далеч преди провала срещу Зимбру. Същите тези успехи над разнебитения син отбор уплашиха доста хора да задават правилните въпроси от страх гневът на феновете да не се стовари върху техните глави. Нарочно допусната груба грешка, която ще тежи най-вече на определени медии, твърдящи, че са "четвъртата" власт.

Върхът на всичко това бе явната атака срещу бизнесмена Александър Чакмаков.

Човек, който изгради два нови терена на "Армията", но за всеки похарчен лев получаваше по един леген с помия върху главата си. Логично, след близо половин година удари под кръста, Чакмаков обяви, че ще изгради обещаните три терена, след което най-вероятно ще каже "сбогом".

Нима ЦСКА е толкова богат клуб, че може да си позволи да изпусне ЦСКА-р с възможности като Чакмаков?! Едва ли?

Но това бе само една от многото допуснати груби грешки, които биха камбаната, че родният гранд не върви по правилен път, което в крайна сметка доведе и до краха срещу Зимбру.

Те започнаха още в началото на миналото първенство. Тогава ЦСКА обяви годината за оздравителна, което означаваше редуциран бюджет, смяна на трансферната политика и поглед към ДЮШ на клуба. Нищо от това не се случи. Обеща се пълна прозрачност, но вече мина година, а никой не знае откъде идва финансирането на ЦСКА.

Дали то не се извършва с взимане на нови и нови заеми, с които се покриват стари борчове, но всъщност армейците затъват финансово все повече и повече.

На фона на тази неяснота се открояват все по-мащабни селекции, които не носят успехи, но за сметка на това генерират все по-големи загуби. Именно безразборното привличане на слаби чуждестранни футболисти, е и най-големият порок на треньора Стойчо Младенов, който го компрометира неимоверно дори пред боготворящите го фенове.

Само заради провала със селекцията, довел до срамното отпадане от молдовците, ако имаше чест и морал, Младенов трябваше да си подаде оставката. Всички знаем, че тя нямаше да бъде приета, но с този си жест треньорът щеше да покаже, че осъзнава своята вина и е готов да я признае.

А той направи точно обратното - на всеослушание изтъкна всевъзможни причини за отпадането от Зимбру, в които не фигурираше неговата особа.

Макар и не в прав текст, но по стар негов обичай се опита да хвърли цялата вина на някой друг - в случая най-удобен е Александър Томов. Не се съмнявайте, че именно заради онзиденшните думи на Стойчо, главният акционер на червените излезе с вчерашната декларация в официалния сайт на клуба, чрез която посъветва треньора да спре да се оправдава.

И в този случай бе прав. С какво право Младенов се опита да вмени, че провалът срещу Зимбру всъщност не е чак толкова голям и не е негов.

Нима преди година наставникът не обеща, че ЦСКА е спасен, шест месеца по-късно не допълни, че е и възроден, след което обеща много по-силен червен тим през това лято.

А всъщност какво се оказа. При първия си по-сериозен тест ЦСКА се сгромоляса и то срещу отбор, който плаща максимални заплати от по 3000 долара. За Зимбру става дума. Нека Младенов да провери откъде е селекцията на молдовците - дали не е от свободни агенти, които никой сериозен клуб не желае, допълнени с играчи от румънските втора и трета дивизия. На всичко отгоре този неуспех лиши армейците от близо 200 000 евро приходи, които щяха да дойдат от УЕФА, продажба на билети и ТВ права. Т.е. Младенов загуби най-важния си мач откакто започна да работи за новия ЦСКА.

И въпреки всичко отпадането само по себе си не е чак толкова страшно. По-лошото е, че за последната една година ЦСКА не е мръднал и с милиметър напред в своето развитие.

Отборът е съствен почти изцяло от опитни футболисти със спорни качества, а дори треньорът не може да каже колко точно са чужденците в тима - 15, 20 или повече.

Тоест нищо от това, което Томов и Младенов обещаха на червената общност преди година, не бе изпълнено. ЦСКА няма отбор, няма стабилност, няма перспектива за развитие. Отново се работи ден за ден на всички нива и не се знае какво ще стане след шест месеца, а да не говорим за година, две или три напред.

Обобщено казано - една загубена година за ЦСКА.

И за съжаление се получи възможно най-лошият сценарий. Колкото и неприятно да звучи, трябва да признаем, че ако червените бяха отишли във "В" група, сега щяха да са в много по-добро състояние - без дългове и с мощни спонсори, желаещи да инвестират в ДЮШ, в базата и в първия тим.

Тежки думи, които трудно ще се приемат, но трябва да се кажат. Най-малкото за да събудят Томов, Младенов и другите директори. Да спрат да лежат на стари лаври, а да започнат да работят и то не за себе си, а в името на ЦСКА.

Да разберат, че не става само с биене в гърдите и целуване на емблемата. Да проумеят, че не всяка критика срещу тях е и срещу клуба, а има и такива, които са в полза на ЦСКА. Защото ако не осъзнаят днес своя провал, опитвайки се да го замаскират с една евентуална победа над Левски, след месец, два или при следващата евроизлагация сътресенията ще са много по-жестоки - и за клуба, и за тях.