Бившият капитан на националния волейболен отбор Пламен Константинов беше принудително пратен в пенсия, след като не попадна сред избраниците на Силвано Пранди за Европейското първенство през 2009 година. Приключи със спорта, пробва се в политиката. Още със завръщането си край мрежата Константинов спечели трофей – Суперкупата на Турция. Гибона изведе Зиратбанк (Анкара) и до лидерската позиция в местното първенство. Предизвикателство пред четирикратния шампион на Гърция и трикратен у нас вдигна фортуна, която му отреди на 1 февруари да се изправи с клубния си тим срещу българския ЦСКА във втория по сила европейски клубен турнир – за Kупата на CEV. Двата тима ще играят в т.нар. Кръг на претендентите, чийто залог е изключително висок: място на полуфинал.
- Г-н Константинов, при покана на Радостин Стойчев бихте ли станал помощник в националния отбор по волейбол?
- Категорично не. Няма да изпадам в подробности, но ще изтъкна, че в момента гоня други цели. Реализация с турския отбор... пожелавам успех на Радо Стойчев, той е талантлив треньор. Той може да промени облика на националния ни тим.
- Щом не искате като треньор, бихте ли го направили като играч?
- Решението ми е окончателно. Направя ли избора си, няма връщане назад. Философията ми е, че трябва да се върви напред, за да има успехи. Каква полза да се отметнеш от решението си? Това важи не само за националния отбор, но и за волейбола изобщо.
- Какво е усещането да се противопоставите на български отбор, говорим за мача с ЦСКА от турнира за Купата на CEV?
- Трудно е, разбира се. Все пак трябва да се изправя лице в лице със сънародници. Такъв е обаче жребият и трябва да го приема. Въпреки че съм потомствен левскар, аз поддържам всеки български спортист и волейболист. Не изпадам в крайности по отношение на клубна принадлежност. Напротив. Смятам, че за развитието на волейбола ни и вътрешния шампионат е добре да има вътрешна конкуренция. Така, че ако ЦСКА върви нагоре, това ще е добре и за Левски и останалите отбори. Битката между съперниците пък ще вдигне нивото на националния тим.
- Трагедия ли ще е, ако турският отбор отпадне от турнира...
- Не, защото ръководството на отбора беше поставило други цели. Прогресирайки в турнира обаче, волейболистите ми показаха, че имат потенциал. Пък и ЦСКА е много сериозен отбор. Няма как да го подценим. В последните две години не е загубил нито един от 6-те си домакински мача в Шампионската лига, което говори за голяма класа. Армейският тим притежава много добри волейболисти. Публиката в Самоков винаги е много ентусиазирана и помага много. Очаквам много сериозен сблъсък с ЦСКА.
- Какви всъщност са поставените цели пред отбора?
- Да има подмладяване в отбора. Да няма волейболисти над 30 години и евентуално добро представяне в евротурнирите и излизане от групите. Що се отнася до турското първенство влизане в голямата четворка на страната. Това са стъпки към дългосрочния план на екипа на тима. Играем ли добре, ще поставим по-високи цели. Важното е да сме горди от представянето на тима и резултатите.
- На колко български думи научихте волейболистите си.
- Не е нужно. Играл съм в няколко първенства, владея пет езика. Разбирам се с всеки от чужденците в тима. Що се отнася до турския език – оправям се, все пак сме комшии.
- Бихте ли привлекли български волейболист в Зиратбанк?
- Няма нужда. Не, че не искам. Просто е важно да намеря подходящия човек за нужния пост. Съобразявам се със стратегията на отбора, която не зависи само от мен. Тя обаче е дългосрочна – за години напред.
- Като бивш капитан, какъв е коментарът ти за представянето на националния отбор през миналата година?
- Очакванията към мъжкия волейболен отбор винаги са големи. Това обаче не работи в полза на момчетата. Поредица от загубени мачове – седем-осем, и то с по 2:3 се отрази на психиката на отбора и в крайна сметка и на класирането. Година беше провалена от към целите, които си поставихме и не изпълнихме. Но като игра не мисля, че е била провал. Отборът беше в добра форма. Проблемите бяха повече тактически и психологически.
- Какво да чакаме от националите ни през тази година?
- Така сме устроени българите, все да искаме максимума. Да си поставяме амбициозни цели. Мястото на България при всички положения е сред първите 5-6 отбора в света. В момента разполагаме със състезатели, които никога не сме имали в историята на българския волейбол. Всяка промяна е рискова, може да доведе до сътресения и обрат в представянето на отбора. И най-малката загуба в предолимпийска година може да се окаже фатална за Игрите в Лондон през 2012 година. Надявам се Радостин Стойчев да успее.
ТОВА Е ТОЙ
Роден на 14 юни 1973 г. в София
Ръст: 202 см
Тегло: 93 кг
Син на волейболните национали Георги Константинов-Гибона и Ева Дойчева, брат на оперния певец Юлиян Константинов
Успехи като състезатели
3-кратен шампион на България (с Левски 1990, 1991 година и със Славия 1995 година)
4-кратен шампион на Гърция (с Арис 1997 година, с Иркалис 2002, 2008 година, с Олимпиакос 2003 година, с Панатинайкос 2004 година)
Вицешампион на Полша (с Ястжембски Вегел, 2006 година)
2-кратен носител на Суперкупата на Гърция (с Ираклис 2007, 2008 година)
Финалист в Шампионската лига (с Ираклис 2009 година, избран за най-добър посрещач)
Като треньор
Суперкупа на Турция (със Зиратбанк 2010 година).
Василен ДИМИТРОВ, "Тема Спорт"
0
