- Г-н Глушков, спортът вече се финансира по нови правила от държавата. Как ще се отрази това на баскетбола?
- Явно е, че бюджетът ще се намали, но аз не обичам оплакванията. Нашият отговор трябва да е, като докажем, че спортът ни освен, че е много популярен, е и много интересен за хората. А това става като първенството стане още по-оспорвано и публиката се върне в залите. И като спечелим допълнителните европейски квалификации за мъже и жени, които ни предстоят. Тогава ще можем да кажем - ето, свършихме си работата и, въпреки намаления бюджет не отстъпихме от позициите си. Защото дори сега в годините на криза елитната мъжка група е с един отбор повече, същото е и при жените. И това означава - клубовете са жизнени. И тук нямам предвид по-малките клубове, където има ентусиазъм, но пари се намират много трудно. Мъжкото първенство има генерален спонсор, излъчва се по телевизията. Но въпреки всичко ни е ясно, че в момента всички ние се борим за оцеляване.
- Баскетболната федерация имаше сериозни задължения. Изчистихте ли ги?
- Все още не. Но цялата 2012-а работихме здраво в тази посока. И от 470-те хиляди лева дългове останаха 270 хиляди. В същото време не сме жертвали абсолютно нищо за националните ни отбори в различните възрасти, които са осем на брой. Приели сме те да се подготвят по един висок стандарт и няма да отстъпваме от него.
- Каква е за вас поуката от неуспешната европейска квалификация, която изиграха мъжете?
- За първи път се оказахме в ситуация някои баскетболисти да не участват в квалификациите. Жребият бе доста коварен. Досега само американци с наши паспорти са отказвали националния отбор и естествено ги наказвахме. А и сякаш малко се бяхме надценили спрямо съперниците. Ясно е, че ако България иска да е в голямата игра, трябва да даваме 100 процента от възможностите си, че дори и повече. Всъщност като казвам сто, реално трябва да се разбира 200 процента, защото конкуренцията в Европа вече е изключителна. И отбори на нашето равнище и при мъжете, и при жените, има много. В равностоен мач решава мотивацията - да си готов да се хвърлиш за всяка топка с риск дори да се контузиш. Който го прави, печели. Ето това липсваше на женския ни национален тим, а в определена степен и на мъжкия.
- Но отборите при подрастващите, които идват след мъжете и жените, изглеждат с доста добри възможности.
- Така е, и затова младежите до 20 години играят в елитната група на вътрешното първенство. Преценихме, че така тези перспективни баскетболисти ще получат по-голяма възможност за изява, отколкото в клубовете си. Там основно щяха да са с поддържащи функции и да имат по няколко минути на терена в мач. И най-важното - няма да могат да възмъжават в игрова обстановка и сезонът да е преломен за тях. Досега най-често за всички между 18 и 20 години някъде се късаше нишката. Обратният вариант беше баскетболистите и от това поколение след година да са мъже, а още да играят като юноши. Трябва да е обратното - юношите да играят като мъже с по-голямо самочувствие. Имаме идея и женски отбор на тази междинна възраст да играе в първенството. Нейната реализация е още по-трудна, но не сме се отказали да го направим.
- Как ще убедите спортното министерство, че баскетболът е по-специален спорт и в него много трудно се печелят медали, но пък е изключително популярен и полезен?
- Факт е, че колективните спортове са по-различни от индивидуалните, много по-трудно е да сглобиш един отбор - било то клубен или национален. И да го накараш да играе силно и да побеждава. Досега от страна на министерството сме срещали разбиране по всички въпроси, които сме поставяли. Осигуриха ни качествено оборудване за играта "трима на трима", която печели нови и нови приятели по света. Тя ще масовизира баскетбола още повече, а неслучайно ние изпратихме три отбора на световни първенства. Сега като картотекирани състезатели делим второ-трето място с волейбола след футбола, като тук не се включват двете аматьорски лиги, нито ученическите първенства, нито стрийтбола. Става дума само за участниците в държавните първенства. По мои груби изчисления общо между 12 и 14 млн. лева минават през клубовете на година в българския баскетбол, от тях около 250 000 лева са само съдийските такси. Това го казвам, за да станат ясни мащабите на спорта ни дори в България. Мачовете на година в държавните първенства са над 2500 във всичките възрасти.
- Има идея да се прави и студентска лига с мачове през цялата година.
- Това е една от големите ни цели. Говорих с Югозападния университет в Благоевград, с Икономическия университет в София. Имаме "Академик" (Пловдив), където традициите са много големи. Разчитаме още във Варна и Русе и на няколко други места да се сформират силни студентски отбори. И така да направим студентска лига, която да е различна от редовните общостудентски първенства. Да е с постоянен и продължителен календар, с много мачове. Това ще е нов шанс за момчетата между 18 и 22 години да играят на сравнително високо равнище и да възмъжават в играта. По света баскетболът е студентски спорт, такъв трябва да стане отново и у нас. Още повече, че има висши учебни заведения с много добри зали. Баскетболът се е родил в университетите, където се създава това незаменимо чувство за принадлежност към играта. След време същите тези баскетболисти вече са на други позиции, добри позиции в обществото, но помнят и знаят какво е направил баскетболът за тях. И му връщат жеста, като го подкрепят на всички възможни нива. Ще е много полезно освен елитната група и "А" група, която е под нея, заедно с двете аматьорски лиги да има и силна студентска лига. Ще го направим!
- Много български баскетболисти отиват да играят в колежански отбори в САЩ. Но почти всички са изгубени за националните отбори...
- Така е. В последните години поне 15 талантливи играчи заминаха за Америка, а като силен баскетболист се върна само Филип Виденов. Ние като федерация разрешихме на колежаните в САЩ да играят и у нас в професионалните отбори. Стига да го желаят и да могат да го правят. Това също е проект с бъдеще. Сега основният проблем е, че от около 350-те треньори, занимаващи се у нас с баскетбол, много малко са професионалисти. Не в смисъл на познания, а като статут - че си вадят хляба с баскетбол. Преди три десетилетия примерно у нас също е имало триста треньори, но те всичките са работили само в баскетбола и нищо друго. Налага се постепенно да върнем това положение и днес, ако искаме да се върнем на картата на големите и след масовостта да си върнем и успехите.
Николай Кръстев, "Труд"
0
