- Стела, за втора поредна година спечели признанието за Спортист №1 на България с увреждания, какво е усещането?
- Невероятно е. Искам първо да благодаря на БНТ1, защото те отразиха Параолимпиадата за първи път в историята. Това беше 13-ата Параолимпиада и те я излъчиха, като по този начин хората придобиха някаква представа какво е Палаолимпиада и колко хора проявяваха интерес. Така хората пред екраните успяха да видят колко силен дух имат спортистите с увреждания, как се борят да се представят достойно.
Удовлетворена съм от наградите си, защото наистина съм положила много труд, минала съм през доста лишения и съм била дисциплинирана, за да стигна дотук. Това нещо не се вижда през всичките тези години, а се виждат само наградите, колко пари сме взели, за какво ще ги изхарчим. Не се вижда наистина през какво се минава, колко кръв и пот има, за да стигнеш до тези награди.
- На Параолимпиадата във Великобритания атлетическите състезания бяха наблюдавани през цялото време от 80 000 души, колкото е капацитетът на Олимпийския стадион. Как се почувства пред тази публика, която подкрепяше атлетите от всички националности?- Имаше хора, които идваха да ме поздравят и ми казаха, че не са гледали Олимпиадата за здрави спортисти, но са имали огромно желание да видят нас - параолимпийците. Тази реплика страшно много ме впечатли. В Пекин публиката също беше невероятна, подкрепяха всеки един от всяка държава. На самия стадион обаче се чувстваш като някаква карфичка, може би, защото всичко е на крака, показват невероятно уважение. Няма как да го опиша, усещането е друго, има тръпка, насълзяват ти се очите, искаш да се бориш повече.
- През тази година ти си единственият български спортист, който си тръгна с два медала от Параолимпиадата. Смяташ ли, че имаше място и в Десетката за Спортист на България при здравите спортисти?
- Да, мислех си, че ще ме включат в тази Десетка, защото това щеше да бъде може би най-голямата ми награда и най-ценната за мен. Когато обаче си говорих с други журналисти, ми казаха, че не може да се съпоставят успехите на здравите спортисти и на тези с увреждания. В интерес на истината във Варна ме избраха за Спортист №1, така че всичко може, стига да има желание.
- Какво ти предстои в най-близко бъдеще?- Световно първнество през месец юли, преди това ще участвам в два турнира, така че подготовката започва отново сериозно.
- Месец декември е месецът, в който се раздават наградите и спортистите получават заслужени признания за труда си през годината. При вас, спортистите с увреждания, подготовката протича още по-трудно, не ти ли писва понякога да се бориш?
- Това нещо не го виждат всички останали. Аз не показвам колко ми е трудно да се придвижа. Примерно едно столче, което се прави персонално за мен, не показвам протезата, която се прави специално за мен. Случвало се е тази протеза да се счупи по време на тренировки, това може да ти коства дори живота, но тези препятствия те правят някак си още по-силен и продължаваш. Така може би и самата победа е по-сладка, защото ако може би всичко е подредено и е по-леко, няма да се усеща толкова силно радостта от победата. Така знам през какво съм минала, за да стигна до тази слава.
- Тази година Оскар Писториус разби всички представи за ограничените възможности на спортистите с увреждания. Какви са наблюденията ти върху този атлет, смяташ ли, че ще има и други атлети с уврежадания, които ще дръзнат да се съревновават със здравите атлети?
- Ще е малко по-трудно, но има и двама с нарушено зрение, които се състезават със здрави атлети. Трудно е, защото при хвърлянията нашият резултат е около 42 метра, а при здравите резултатите са много по-големи, при нас просто няма как да се получи. В някои от дисциплините, където това е възможно, всеки би се преборил да участва, но все пак би било доста трудно. Ако беше толкова лесно, нямаше да има Олимпиада и Параолимпиада, а всички щяхме да се състезаваме заедно. Но знае ли човек, във времето нещо може да се промени.
- Имаш ли желание да участваш на Параолимпиадата в Рио?
- Определено, защото в Пекин бях много добре подготвена за диска и бях убедена, че ще взема златния медал. В Лондон бях убедена, че ще взема златния медал на гюле, но все не ми се получава за сантиметри. Всеки път си казвам, че Господ ще ми помогне и ми трябва малко късмет, но явно ми трябва още късмет. Надявам се на третата Параолимпиада да стигна вече до златния медал.
ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ НАГРАЖДАВАНЕТО ЗА СПОРТИСТ НА ГОДИНАТА
0
