Като две капки вода. Такива са близнаците Деян и Калоян Иванови в очите на литовските медии и фенове. След раздялата с украинския шампион Донецк миналата седмица, Калоян се премести при брат си във Вилнюс, за да го подкрепя в изявите му с Лиетувос Ритас и за да има къде да поддържа форма преди да се отправи към поредното си предизвикателство в кариерата - Авелино (Италия) или Естудиантес (Испания).
За децата обаче присъствието на две почти еднакви момчета в залата на Ритас бе истински шок. Малчуганите се нахвърлят върху Калоян, който току що е влязъл в съоръжението, защото мислят, че той всъщност е Деян. Докато обаче момчето раздава автографи и се снима с тях за спомен, наблизо минава истинският Деян по екип на Лиетувос и челюстите на хлапаците усвисват.
Не, крилото на литовския вицешампион не се е клонирал. Това просто е неговото второ аз - Деян. Приликата им е поразителна, височината им е еднаква - 205 см. "А на всичкото отгоре и тежим еднакво и то по много. Зависи какво ядем", шегува се Деян Иванов.
Според Калоян, те са трудно различими само на пръв поглед. Ако човек се вгледа, веднага ще забележи различията. "Приятелите ни ни различават без проблем", признава Калоян. Близнаците се връщат с носталгия към годините в гимназията, когато по-разсеяните учители често попадали в техен капан.
Момчетата са разменяли местата си докато са ги изпитвали, или е трябвало да отговарят на някой сложен въпрос. Днес братята се смеят от сърце на старите истории от училище. Издават и друга тайна, шмекерували са и по време на официален мач.
"Няма да кажем кога беше това, за да не анулират резултата, но аз играх първото полувреме, а брат ми второто и минахме з един и същ човек", споделя Деян. Заедно с Калоян той прави първите си стъпки в баскетбола, когато са на 11 години в родния си град Варна.
Разстоянието никога не може да раздели Иванови. Те са залепени за телефона, плащат луди сметки, не се отлепят и от компютъра. Вече 10 години двамата ползват обща електронна поща, защото нямат тайни помежду си. Адресът на мейла съдържа имената им, паролата е една, момчетата четат всичко, независимо дали е адресирано за Калоян, а писмото отваря Деян и обратното.
Четат си включително любовните писма. Подкрепят се във всичко. Опора са си. Както и сега. Калоян не иска да говори за раздялата с Донецк. "Това е затворена страница в живота ми. Тук съм, във Вилнюс, за да бъда с брат си. За мен той е по-важен от всичко на света", казва Коко.
Източник и снимка: bc.lrytas.lt