"Офис в стара соцсграда, готова за събаряне, която се намира в центъра на София. Мебелировката вътре е наследство от Източния блок. Тук се помещава централата на БФС. Стоя срещу Борислав Михайлов, наричан още Боби. Като президент на местната федерация той ми подава ръка, аз я стискам и следващата ми работа е факт: национален селекционер.
Още преди да я приема знам, че българският футбол живее в миналото, не в настоящето. Няма успехи на клубно ниво, липсват спонсори, да не говорим за работата с подрастващите. Националният отбор е допуснал 2 загуби и класирането за Евро 2012 изглежда като невъзможна мисия. Ето защо казвам на Боби, че е по-добре да се мисли за мондиала в Бразилия през 2014 г. Идеята ми е да реорганизирам тотално футбола в България. Матиас Замер ми предоставя безвъзмездно концепцията на немската федерация за развитието на юношите. Началото всъщност е повече от добро. Отборът печели в дебюта ми срещу Уелс с 1:0, после взимаме по точка от мачовете срещу Швейцария и Черна гора.
После идва лятната пауза, през която очевидно се е случило нещо. До ден днешен обаче не знам какво е то. Може би футболистите са забелязали, че се ползвам с все по-малка подкрепа сред шефовете на българската федерация. Когато бях в Партизан, всички там искахме едно: успех. Разбирахме се чудесно, в Сърбия никой не работеше против мен. В България всичко е различно. Постоянно имаш усещането, че всеки е срещу всеки.
Губим контрола срещу Беларус, като играем наистина ужасно. По време на пътуването до Минск, обаче с Михайлов си стискаме ръцете за нов 2-годишен договор. Предстоят 2 мача от пресявски да европейското – с Англия у дома и с Швейцария навън. Падаме от британците, които ни вкарват 3 гола с 4 удара, а ние не успяваме да се разпишем от 6 изстрела. Срещу Швейцария се представяме наистина кошмарно. Причината е, че някои футболисти не се придържат към тактическите ми указания. Успяваме да поведем, но губим с 1:3 не без помощта на зетя на Боби Михайлов (б.р. Живко Миланов), който си изкарва червен картон. В този момент разбирам, че това българско поколение няма нищо общо със Стоичков, Балъков и останалите, които ни елиминираха от САЩ’94.
След сблъсъка с Швейцария, усещам че нещата не са наред. Вместо да седне на нашата маса, както прави винаги, Михайлов не обелва нито дума и отива при сина си, който е и вратар на националния. Няколко дни по-късно ми се обажда пресаташето на БФС и ме известява, че договорът ми е прекратен едностранно. Това обаче е против правилата и се налага да включим адвокатите в спора помежду ни. В българския футбол очевидно няма място за доверие, открити отношения и взаимен респект. Играчите в тази страна нямат желание да тренират, да се научат на дисциплина, да стават рано, да гледат видеозаписи, да ги обсъждат. Разбира се, това не се отнася за всички, просто за по-голямата част от тях.
Българският футболист няма желание за нищо. Той не познава манталитета на победител – да постигнеш това, за което мечтаеш, с цената на всичко. Българите обаче не си дават много зор, изглежда се задоволят с това, което имат. Да не говорим, че им липсва футболен интелект.
В един момент поисках да изгоня конкретен играч, за да служи за пример на останалите, но президентът Борислав Михайлов не ми позволи. Било табу! Попитах го: „Боби, защо всъщност ме ангажира? Не беше ли точно за да въведа дисциплина, професионално отношение и дори иновации в този тим?”. А той ми отговори: „Остави момчетата да се наспят. Какво искаш от тях – да тренират по 2 пъти на ден? Те не са свикнали на такива натоварвания”.
Изведнъж обещанията, дадени в началото на престоя ми, се оказаха забравени. Вместо да приемат предложенията ми за нови спонсорски договори, те ги отхвърляха. С мотива, че тези сделки щели да попречат на по-големи такива занапред. Истината е, че във федерацията се грижеха предимно за интересите на своята клика. И къде са днес тези по-мащабни спонсори, за които ми обясняваха? Няма ги.
По време на престоя ми в България се случи още нещо неприятно: манипулиран мач от тотомафията. Още в самото начало ми се стори странно, че президентът Михайлов много настоява да изиграем конкретна приятелска среща. Съперник ни бе Естония, но двубоят трябваше да се проведе в турския курорт Анталия. Имам свидетели, че седмици наред се противях на този абсолютно излишен мач. Това не бе първият подобен случай. Четири месеца по-рано се изправихме срещу Саудитска Арабия в Истанбул. Двубоят се състоя пред 150 зрители на тренировъчно игрище. Предишната вечер трябваше да се готвим на терен извън града, който бе осветен от 4 смехотворни крушки. Не можехме да виждаме топката. Когато поисках обяснение ми казаха, че такива маргинални срещи са по вкуса на компанията, която ги организира. За сблъсъка със Саудитска Арабия не знам, но за този с Естония, изгледан от 80 души, стана ясно, че е бил манипулиран.
Наложи се да го махнат от всички офиицални статистики. Гледах да се съсредоточа повече върху събитията на терена и изобщо не ми хрумна, че съдиите нямат лиценз и свирят под чужди имена. Изненадах се, когато разбрах, че двубоят е организиран от тайландски посредници. Крайният резултат бе 2:2, а всички голове бяха отбелязани от дузпи.
Как се урежда една среща? В конкретния случай бе съдията, друг път може да е някой треньор или играч. Много често потенциалнте жертви се набелязват в казината. Става дума за футболисти, които са натрупали сериозни дългове и искат да ги изплатят. Отчаяни от положението си, те се съгласяват да продадат даден двублой. Впоследствие те включват в порочната схема двама-трима съотборници, на които дават пари, предварително получени от мафиотите. И така залог от десетки хиляди евро изведнъж се превръща в печалба за милиони.
За мен всеки играч с доказано участие в черно тото трябва да бъде изхвърлян до живот. В този смисъл авантюрата ми в България бе като пробождане с нож в сърцето. Чувствах се излъган. Ето защо бе най-добре за всички да сложим край на това едногодишно недоразумение през декември 2011-а.
0
